Още от древни времена, ришите по пътя на наблюдението и колективния опит разбрали, че сърдечният ритъм и ритъма на дишане са пряко свързани и, че продължителността на живота има пряка връзка с броят вдишвания. Те наблюдавали, че животни,  дишащи учестено ,имат и учестен сърдечен ритъм. Те живеели много по-малко от животните, които дишали бавно и съответно имали по-бавен сърдечен ритъм.

Въпросът естествено бил защо е така и дали забавянето на дишането може наистина да удължава живота?

Древните йога, осланяйки се на интуицията си и по пътя на експериментите върху тялото си скоро разбрали, че ако можем да контролираме дишането, ще се научим да контролираме и сърдечния ритъм и ако постигнем това, здравето ни ще се подобри и ще живеем много по-дълго.

Причината за това е, че всички функции на вътрешните ни органи се извършват под въздействието на т. нар автономна  нервна система и нейните два дяла-симпатикус и парасимпатикус.

Симпатикуса можем да наречем образно стимулиращ, а парасимпатикуса отпускащ.

И докато за първия важи фразата „стегни се и се бий/или бягай“, за другия е в сила „отпусни се, храносмилай и почивай“.

За нашето здраве е важно двата вида нервна система да работят в баланс.

Ако постоянно пребиваваме в среда на стрес и несигурност, симпатикуса е в постоянна активност.

Тялото ще е стегнато, умът постоянно ще е под напрежение, ще произвеждаме хормони на стреса, сърдечната ни честота ще е по-ускорена, а дишането повърхностно и бързо.

Понякога няма нищо лошо в това да сме по-активни и в по-висок тонус и това е благодарение на симатикуса, но не трябва да забравяме,че колкото сме по-активни, колкото сме повече изложени на стрес, толкова по-голяма нужда имаме от почивка и релаксация, каквато е ролята на парасимпатикуса.

Двете системи са ни дадени, за да действат в динамичен баланс и да поддържат равновесието и здравето ни.

Загубим ли точната мярка, проблемите на физическо и емоционално ниво стават неизбежни.

При хроничния стрес всички наши вътрешни органи са в постоянна контракция. Заради това те не могат пълноценно да се хранят, да се детоксикират, не могат да си починат и в тях се натрупват много отпадни продукти. В условия на постоянен стрес, органите и системите бавно се самоотравят и започват да се разрушават. Не случайно стресът се смята за главна причина за тежките болести, включително и рака. Силното главоболие, мигрената е един от сигналите за силен дисбаланс с превес на симпатикуса и интоксикация на организма.

Само активизирането на парасимпатикуса и влизането в състояние на релаксация, когато органите се отпускат и почиват, те могат пълноценно да се освободят от натрупания стрес и токсините.

Почивката за тялото и ума е биологичен рестарт на системата ни, без който не можем да живеем.

Главен диригент на така необходимата ни парасимпатикова нервна система е т.нар блуждаещ нерв/Нервус Вагус/

Ако успеем да разберем ролята на този уникален нерв, ако успеем да се сприятелим с него, той ще ни се отплати с уникално здраве, радост и много енергия.

Може би за първи път ще чуете това, но нервите ни са интелигентни, чувствителни и откликващи биологични структури. През тях протичат милиарди единици информация към главния мозък и обратно по тях от него към органите ни. Всички нерви имат милиарди неврорецептори чрез които контактуват с всяка тъкан, орган и клетка, способни са да отразят и реагират на всяка болка, дискомфорт и спад в енергията на клетката или органа и да предприемат нужните действия за поправка.

Древните мъдреци и лечители много добре са разбрали важността на главния деригент на оркестъра от периферни нерви-вагусния нерв. Разработили са много техники за въздействие и тонизиране на нерва и са получили забележителни резултати. Благодарение на тези техники, те са можели да поддържат прекрасно здраве, дълголетие и спокоен ум.

Но преди да се запознем с част от тези техники е нужно малко повече да се запознаем с главното действащо лице на парасимпатикуса- негова милост блуждаещият нерв.

Заради неимоверната си дължина, той е наречен блуждаещ /скитащ се по цялото тяло/. Започва от върха на мозичния ствол, спуска се от двете страни на шията, навлиза в гръдната кухина, прекосява диафрагмата заедно с хранопровода през хиатуса, преминава по двете страни/предна и задна/ на стомаха. Неговите разклонения и сплетения образуват всички плексуси около вътрешните органи:- фарингеалното сплетение/plexus pharyngeus/, -сърдечното сплетение /plexus cardiacus/, белодробния плексус /plexus pulmonalis/, plexus oesophageus /в хранопровода/, -plexus gastricus /сплетение на нерва по предната стен ана стомаха и по задната/anterior и posterior/

Поради изключително многото си разклонения, този нерв инервира на практика всички органи.

От неговият тонус зависи нашето вътрешно здраве. Тонусът на нервус вагус се измерва като се проследява сърдечната честота и честотата на дишането.

По-високият вагусов тонус води до по-добро настроение, по-малко стрес, по-голяма издръжливост, по-леко боледуване и много енергия.

Интересна е неговата роля в контрола на възпалението, в регулирането и понижаването на болката.

От друга страна ниският му тонус се изразява в депресивно състояние, синдром на хроничната умора, висок процент на възпаления, сърдечно съдови и други проблеми на вътрешните органи.

Как можем да повишим тонуса на нервус вагус и да се радваме на благополучие.

Доказано е,че макар дълбокопреминаващ в тялото ни, някой части и разклонения на нерва излизат близо до повърхността на тялото в достъпни за въздействие зони. Древните лечители са разбрали къде са тези места и са експериментирали с въздействие върху тях, получавайки чудесни резултати.

Например зад очните ябълки преминават разклонения на нерва и затова упражненията за очи в йога, техниката с разтъркване и поставяне на дланите върху очите, тратака техниката, както и деликатното натискане на очните ябълки, целят стимулиране на това преминаващо зад очите разклонение.

Други доказани техники, за стимулация на блуждаещия нерв са дишането с диафрагмата или дълбокото коремно дишане, пълното йогийско дишане, капалабхати и много други дихателни техники. Ако се правят редовно, те наред с активното въвеждане на кислород в тялото тонизират и сплетението на нерва преминаващо през хиатуса /отвор в диафрагмата през който преминава хранопровода/

Всички йогийски упражнения и практиката Нади Шодхана стимулират парасимпатиковата нервна система, въздействат върху жлезите с вътрешна секреция и пречистват праничните пътища в тялото.

Друга интересна техника е тананикането  с вибриращ звук, примерно М-м или напяването на Ом. Тъй като нервът е пряко свързан с гласните струни при езофарингеалното сплетение нежният монотонен и ритмичен звук води до деликатно тонизиране на нерва.

Дихателната техника уджай при която имаме дишане със свиване на глотиса, брамари/жужене на пчела/ и други имат подобен ефект т.като нервът преминава по мускулите свивачи на гърлото. /musculus constrictor pharyngis/

Наплискването на лицето със студена вода също е начин за вдигане тонуса на вагусния нерв, който макар и не преминаващ по лицета, успява да осъществи връзка с лицевия и троичния нерв.

Ушната раковина и кожата зад ушите е друго място, където разклоненията на вагусния нерв могат да бъдат успешно активизирани. Лекият масаж е тактилна стимулация на нервните окончания в тази област, който води до забавяне на сърдечната честота, поради рефлексна възбуда на парасимпатиковото ядро на нерва – nucleus dorsalis nervi vagi.

Мекото и твърдо небце и корена на езика са също места достъпни за въздействие. Ramus lingualis (езиков клон)

Коронната мудра в йога –Кхечари е мощен стимулатор на клончетата на нерва разположени в мекото небце и корена на езика. Езикът се обръща да легне върху твърдото горно небце, а краят му да достигне до мекото небце  пред сливиците. Оставането в тази позиция предизвиква слюноотделяне, белег, че сме постигнали стимулация на нерва. Постепенно сърдечният ритъм се забавя, а също и дишането. В това състояние може да се направи медитация или просто пребиваване в мълчание/випасана/.

Казват, че в това състояние праничните канали на тялото се отварят напълно, умът може да достигне до много прозрения, а тялото до абсолютното здраве.

Техниката Боуен също е метод за стимулиране на блуждаещия нерв и подобряване на вагусния тонус. Това може да бъде постигнато с няколко Боуен сесии и известни подобрения на ежедневните навици като: движение, подходящо хранене и пиене на достатъчно количество вода.

Защото тялото е мъдро и възприемчиво, а много от начините по-които можем да му помогнем са прости и напълно в наши ръце.