За призванието – основния тон на душата

Поздрав към слънцето
20/11/2019
Инициация и обучение по рейки – 01 и 02 Февруари
21/01/2020
Show all

За призванието – основния тон на душата

Има ли нещо по-прекрасно от живот изпълнен със съдържание и щастие!

Такъв живот би желал всеки човек, всяка душа.

Но по-често хората са нещастни в живота си. И това чувство за нещастие е  защото хората се чувстват неудовлетворени от живота си. А причината да са неудовлетворени е защото не знаят какво всъщност искат от живота си. А не знаят какво искат от живота си, поради една много проста причина: факта,че не познават себе си.

А не познаваме себе си, защото не отделяме нужното време да се опознаем. Нашето знание за нас е много необективно. Отделяме време да опознаем приятелите, колегите, партньорите си в живота, като ги наблюдаваме. Чрез обективното наблюдение, като страничен наблюдател, ние опознаваме някого, но много трудно можем да приложим това и за себе си.

В един момент се оказва, че знаем всичко за другите много по-добре, отколкото знаем за себе си, особено какво искаме.

А за да бъде опознато нещо или някой е нужно да се инвестира време. И ако искаме да се опознаем е нужно да прекарваме ежедневно време със себе си. Хората често бъркат времето ЗА СЕБЕ СИ с времето СЪС СЕБЕ СИ.

Времето в което спортуваме, разхождаме се, пием кафе и т.н  не е ВРЕМЕ СЪС СЕБЕ СИ, това е време ЗА СЕБЕ СИ.

Времето СЪС себе си е единствено времето, в което човек не прави нищо друго, освен да пребивава в тишина и покой, необезпокояван от никого и нищо, провеждайки тих разговор със себе си.

При този разговор със себе си човек се опитва да достигне до дълбоките кътчета на душата си, където властва истината и да достигне до нея.

Когато започнем да практикуваме себеопознаване, винаги трябва да започваме с възможно най-простите въпроси към себе си. Все едно разговаряме с непознат. Никога не си задаваме от самото начало трудни въпроси. Ако го направим, няма да достигнем до никъде, освен до страх.  Вместо да достигнем до дълбочината на душата си, ще се сблъскаме с дуалистичния си ум, който ще роди хиляди ЗА и ПРОТИВ.

Времето със себе си е 5 минутен разговор всеки ден.  Можем да разговаряме за всичко, започвайки с най-простите неща. Постепенно тези разговори ще се задълбочат, малко по малко, умът ни ще ни допусне до дълбочината на душата ни, защото първо трябва да изградим доверие със себе си. И когато успеем да достигнем до истинската си същност, тази която е скрита под хиляди пластове от условности, маски, субективни преценки и неистини, тогава и ще разберем какво искаме и това което наистина искаме да сме и да правим, това е и божият план за нас и за живота ни.

Има няколко основни плана, които се залагат и вие трябва да откриете вашия. И когато го откриете, да го поставите в центъра на живота си и всички други неща, които правите да бъдат в съотношение с този основен план.

При човека, за разлика от животното е заложен освен физически и духовен план на развитие, който надгражда физическия.

А плановете могат да бъдат:

-за създаване на добра основа в материалното /тук са всички изпълнители, строители, производители на материални блага и т.н/

-за въздигане и утвърждаване на знанието и мъдростта/ тук се отнасят всички учители, будители, духовни водачи/

– за въздигане на красотата и изяществото /всички хора на изкуството и творчеството/

-за утвърждаване на истината и справедливостта

-за въздигане на радостта и щастието в хората

-за въздигане и утвърждаване на здравето и благополучието

-за въздигане на безусловна любов

-за мотивиране и др.

Всеки план е свързан с развитието на някакво божествено качество в човека и в света.

И вашият план, зависи от основния тон с който е създадена душата ви.

Всичко останало, което ви е дадено, физика, психика, воля, способности, е дадено за да реализирате плана на душата си. Това е т. нар откриване и реализиране на призванието.

Само тогава живота на човек наистина се изпълва със съдържание и истинско щастие. Спокоен, пълноценен, осъзнат и щастлив живот.

error: Content is protected !!