Много често сме чували изразите : “послушай сърцето си”,”гласът на сърцето”,”сърцето ще ти подскаже” “истинското се познава само със сърцето” и още много други.

Ако се замислим колко много изрази има свързани със сърцето със сигурност ще открием и още и още…Но защо? Нима нямаме мозък,с който трябва да мислим ? Нима важните решения не са плод на нашето мислене и разсъждение? Какво е това сърце, за което токова много се говори?

Кое прави нашето сърце толкова уникално, че да влезе в световната мъдрост с толкова много изрази и съвети, насочени именно към него?

Ето какво открих, дали това ще обясни всичко или само ще “повдигне завесата” на тайните на сърцето незнам,вие ще прецените…

Първият орган, който получава плода, преди да има каквото и да било друго е сърцето. Представете си само- сбор от клетки, още не се знае кое какво ще е и изведнъж …сърце.

Сборът от сърдечни клетки е много специален, той пръв се диференцира и започва своята работа. Какъв точно и откъде идва импулсът, който ще задвижи първата сърдечна клетка, никой не знае. Някой ще нарекат това “божията искра на живота”, но когато импулсът на първата клетка стартира, всички останали ще бъдат увлечени в една нарастваща пулсация-сърдечният ритъм.

Някъде около 6-8 ембрионална седмица сърцето ще започне да бие и няма да спре до края на живота ни.
Преди още да имаме очи, ръце и мозък, ние вече имаме биещо сърце.

Освен, че е първият ни орган, нашето сърце за разлика от другите органи има собствен команден център. Това е сбор от около 40 000 клетки, които биха могли да се определят като “мозъка на сърцето”. Ако този център бъде засегнат или увреден, сърцето загива. Защо е толкова важен този център и каква е неговата роля?

Ролята на сърдечния “мозък” се състои в това да генерира най-голямото и най-мощно енергийно поле в целия ни организъм, повече дори и от мозъка, който по-принцип , поради естеството и начина на работа на невроните, представлява предаване на импулси от неврон на неврон.

Сърцето генерира и излъчва т. нар.” торсионно поле”. Всъщност става дума за две полета, наречени големият и малкият тор. Тези силни електромагнитни завихряния излизат от горната част на сърцето, разпростират се в кръг и влизат от долната му част. Много наподобяват по форма пиктограмата, която рисуваме, когато трябва да нарисуваме сърце.

Двете торсионни полета на сърцето са центрирани в една ос и стартират и завършват в зоната на сърцето, която не бива да се докосва, неговият команден център- сърдечния “мозък”. Защото той генерира това поле.
Торсионните полета имат свойството да взаимодействат, чрез своите вибрации с торсионните полета излъчвани от сърцата на другите хора. Тъй като това взаимодействие е много фино и интуитивно и е възникнало много преди да имаме развит мозък, то се определя като чисто интуитивно и трудно за категоризиране.

Но защо усещанията и сигналите, които получаваме от сърцето си никога не ни подвеждат и много често доверявайки се на разума ние грешим и съжаляваме, че не сме послушали гласът на сърцето.
Често наричат навлизането в сърдечното пространство “свещено”, поради няколко причини. Смята се, че нашата съвест/божествения шепот/ е в сърцата, а не в умовете ни.

Според йога философията Анахата чакра се намира в сърдечния център. Тя е изворът на безкористната любов, алтруизма и отдаването на другите. Божествените качества любов, доброта и състрадание са съсредоточени именно тук. Всички емоционални травми и неизлекуваните “рани” са  нанесли пораженията си и в съзнанието ни, но това все пак не е толкова страшно- с времето ще ги забравим, защото умът ни може да изтрива информацията . Лошото е ако сме позволили тези емоционални рани да достигнат до сърцето ни и да блокират прекрасната ни сърдечна чакра. Тогава нейният зелен цвят ще потъмнее, тя ще се свие и ще бъде едва забележима. Хората допуснали блокирането на Анахата чакра ще се отличават с неспособността си да изпитват и изразяват любов и емпатия, трудно ще се привързват и думата безкористност ще бъде непонятна за тях.

Умът и сърцето са коренно противоположни.Те са като двете страни на монетата. Умът и нашите разсъждения в частност се опитват да заглушат усещанията и “мислите” на сърцето. Умът със своята прагматичност използва един инструмент, който принадлежи на полярността. Той никога не е сигурен, той винаги се колебае между това да бъде или да не бъде, за или против, дали е добро или не е. Такава е неговата природа. Умът разделя. Ако слушаме само мислите си и се опитваме да им отговаряме, ще заседнем в собствената си глава, а мислите ни безкрайно ще се гонят и така ще попаднем в собствения си капан.
Всички знаем , че има хора, които са много умни, те все мислят, премислят, все търсят нещо, все за нещо умуват, но в крайна сметка те нищо не предприемат, оставайки в собственото си море от разсъждения, защото само по себе си това не води до решения, а само до още повече въпроси и колебания.

За разлика от нашия ум сърцето познава само единството. Умът разделя, а сърцето обединява и чувства. То ще иска само най-доброто за нас, докато умът ни може и да не се съобрази какво е добро за нас. Понякога “правилните” и “логичните” неща изобщо не са добри за нас в своята същност.

Трудно е да се каже, че сърцето “мисли”, но неговите послания винаги са ясни и категорични. Харесваме или не харесваме някого. Не можем да си обясним защо, но знаем ,че е така. Допада ни да правим нещо или не ни допада. Това ни привлича, а това не. Нямаме логично обяснение, но чувстваме, че е така и ако се поддадем на логиката и пренебрегнем сигналите,които сме получили с умоуспокоителни мисли от рода на ” може пък само така да ми се е сторило, ще опитам пък каквото излезе”, тогава много скоро разбираме,че сърцето ни е изпратило правилните сигнали.

Така, че изводът, който можем да си направим е: мислете с разума, но слушайте сигналите на сърцето си.Защото умът ще ви даде винаги вариантите, но не и избора. Избора го направете със сърцето си.

И на последно място, но не и по важност: Когато много искаме да постигнем нещо и се молим за това или когато просто се молим, за каквото и да било. Молитвата трябва да идва от сърцето. Ако се молим с разума си ние неизменно създаваме полярност. Без сърдечност и силна емоционална връзка с желанието ни, никое желание няма шанс да бъде чуто и реализирано.